XVI век, зората на модерните времена. Маргьорит дьо Навар, Мартин Лутер, Еразъм, но и „Хептамерон“. За Люсиен Февр историята не е просто набор от исторически факти. Това са преди всичко хората с техните мисли, чувства, страхове и любови. Той блестящо говори за цяла една цивилизация, като се опитва да я разбере изотвътре, защото, както сам казва, трудно е да си представим „до каква степен мисленето на французите от XVI век се отличава от това на французите от XX век“. Да направи разбираем за нас човека от XVI век не като му приписва нашите идеи и разбирания, а като ни постави в неговата епоха, за да разберем неговите проблеми и неговия манталитет – това е задачата на историка.

Едно брилянтно като стил и ерудиция историческо изследване, образцово за школата Анали.

Люсиен Февр (1878–1956) е от съзвездието блестящи френски историци и създател (заедно с Марк Блок) на „новата френска историческа наука“ – школата Анали, която извършва преврат в историята на познанието. Роден е в Нанси в семейството на университетски професор-филолог. Завършва Висшето педагогическо училище в Париж. Професор в университетите в Дижон (1911–1914), Страсбург (1919–1933) и Колеж дьо Франс (от 1933 г.). През 1929 г. с Марк Блок започват да издават прочутото списание „Анали“, а след смъртта на Блок Февр сам поема ръководството на списанието. Учен с енциклопедична ерудираност и широк кръг от интереси, автор на множество изследвания по история на XVI в., включително „Една съдба. Мартин Лутер“ (1928) и „Проблемът за неверието през XVI в. Религията на Рабле“ (1942), както и „Появата на книгата“ (1958, съвместно с Анри-Жан Мартен). „Небесна любов, земна любов. Около Хептамерон“ (1944) представя за първи път на български език големия френски историк.