За книгата
Иван Билярски излъчва кротка монументалност. Той е солиден историк и юрист, овладян и спокоен човек, който дава вид на недосегаем от случайното, бързопреходното. И ето че тъкмо той, вместо да ни говори за звездните срещи, определили решително личния и професионалния му път (а такива Иван има много, знам го и като свидетел), прави друго. Той разказва за тези, с които само се е разминал, без да ги е опознавал, без да ги е включвал в живота си, покрай които е преминал, подминал и които са минали край него, без да оставят драскотина върху кривата на живота му. Наистина ли без? ... Неосъзнаваната, спонтанно трупаната памет на екзистенцията ни не бива да бъде подценявана. Самият Иван казва: „Това са срещи, събития, образи, които градят живота ни и затова си заслужава да ги пазим — една частица от нас самите, която не е за загубване“. И грижовно разгръща уж неангажиращия спомен, извайва пластиките на своите фрагменти куртурно-аристократично, иска ми се да кажа луксозно, мислейки за лукса на грижовното майсторско изпипване, който днешните култури все по-рядко могат да си позволят. Георги Каприев
Из Предговора към книгата

За автора
Иван Александров Билярски е роден на 1 юли 1959 г. През 1984 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 1985 г. и специализация по културна антропология. От 1989 г. е доктор по история, а от 2009 г. — доктор на историческите науки. Професор е по средновековна история в Института по история на БАН и по история на правото и институциите в Юридическия факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“. Има над 200 публикации, издавани в почти всички страни в Европа, в САЩ и в Япония на много езици и на пет азбуки. Член е на няколко международни организации във Франция, Италия, Полша, Румъния, Грузия. Научен редактор е на множество престижни издания. През 2003 г. негов текст е включен в тома на италианските юристи за почит към папа Йоан Павел II.

Това е първата му книга, която не е научно дирене на факти и образи от историята, а на нещо друго.