Бъркли, Калифорния, есента на 1980 г. На върха на своята кариера и след дългогодишни откази, Хулио Кортасар се съгласява да проведе двумесечен курс. Както може да се очаква, не става въпрос за академични лекции, а за поредица от беседи за литературата и най-вече за писателския му опит.

Беседите засягат широк спектър от теми: особеностите на фантастичния разказ; музикалността, хумора, еротиката и игровия елемент в литературата; въображението и реализма, ангажираната литература и капаните на езика. Беседите стават най-интересни, когато Кортасар – достигнал вече възрастта на равносметките – говори за еволюцията си на писател и анализира творбите си: как са се родили кронопите и някои от ненадминатите му разкази, какъв е замисълът на „Игра на дама“ и как е бил написан.

В тази нова среща с Кортасар читателят ще открие великия преподавател с неговата непринуденост и близост, интелектуална почтеност, въображение и прецизност. Онзи Кортасар, когото не познавахме досега – човека, който влиза с усмивка в аудиторията.

Хулио Кортасар (1914–1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX вeк. Ненадминат майстор на разказа: „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956), „Тайните оръжия“ (1959), „Истории за кронопи и фами“ (1962), „Някой си Лукас“ (1979) и др. Автор на романите „Лотарията“ (1960), „Игра на дама“ (1963) – един от програмните романи на XX век, „62 / Модел за сглобяване“ (1968), на пътеписа „Автонавтите на космострадата“ (1983). Поет, преводач. Лекциите му от Бъркли (САЩ) излизат за първи път на испански през 2014 г., а сега и на български език.