ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕОРИЯ
НОВО ИЗДАНИЕ
автор: ТЕОДОР В. АДОРНО
област: Естетика, Философия
ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕОРИЯ
Поредица:
Други
Превод от немски Силвия Вълкова, Стилиян Йотов
Научна редакция д-р Стилиян Йотов
Консултанти Красимир Мирчев (френски), Димитър Илиев (гръцки и латински)
Обем:
528 стр.
Илюстрации:
Формат:
140 х 215 мм
Подвързия:
мека
ISBN:
978-954-540-140-4
Издание:
първо издание, ноември 2002 г., второ издание, декември 2019
Графично оформление:
Илко Грънчаров
Цена:
30 лв.

"В това, което се нарича философия на изкуството, обикновено липсва едно от двете: или философията, или изкуството." Тази мисъл на Фридрих Шлегел е трябвало да послужи за мото на Естетическа теория - фундаменталната естетическа теория, писана през XX век.
Метафората на Адорно за произведенията на изкуството важи буквално и за последното философско произведение, над което той работи: "Фрагментът е нахлуването на смъртта в произведението. Като го разрушава, тя му отнема клеймото на привидността."
"Има зрънце истина във вярата, че неизменно всичко е все още тук. В клавиатурата на всяко едно пиано е скрита една цяла Апасионата, композиторът просто трябва да я извлече, но за това очевидно е необходимо пианото да е на Бетовен."

Т. Адорно

Теодор Визенгрунд Адорно (1903-1969) - философ, социолог, музиколог - е един от най-значимите представители на критическата социална теория, развивана от Франкфуртската школа. Наред с Лудвиг Витгенщайн и Мартин Хайдегер допринася за радикалния прелом във философията през XX век. Изключителен познавач на модерното изкуство, особено на музиката. Разбиранията му са повлияни от Валтер Бенямин, с когото са приятели, и от Албан Берг, при когото учи композиране. Автор е на "Диалектика на Просвещението" (в съавторство с Макс Хоркхаймер), "Негативна диалектика" и др. "Естетическа теория" е посмъртната му книга. Според Адорно изкуството е единственото средство, с което може да се разкрие и пречупи наложеното с помощта на разума господство върху природата и обществото. То е форма на мисленето и на езика, която позволява осъзнаване на половинчатата рационалност на "логиката на тъждеството" и която с радикалността си дава шанс и запазва опита от особеното, от "нетъждественото".