За нас, издателите, е удоволствие и радост да представим на българския читател прочутия френски историк Жак Льо Гоф с неговия фундаментален труд Цивилизацията на средновековния Запад. Издадена на много езици и преиздавана многократно, тази книга е една нетрадиционна история на Западноевропейското средновековие, която нито идеализира тази епоха (както това правят романтиците), нито я заклеймява (като идеолозите на Ренесанса или Френските просветители и идеолозите на Френската буржоазна революция). Това е едно друго, живо и многоцветно, Средновековие, виртуозно аргументирано от Жак Льо Гоф. С перфектния си апарат - 63 карти, чертежи, възстановки и рисунки, Хронологически таблици, Речник на имената, термините и означенията, Исторически атлас, множеството илюстрации (254) и текстовете към тях (своеобразно "иконографско досие") - тази великолепна книга може да бъде увлекателно четиво за всички, които искат да открият средновековното минало на Западна Европа (тогава, когато се формира нейната сегашна политическа карта), чудесен учебник за българските университети (а защо не и за българските училища?!) и незаменимо пособие за професионалистите-медиевисти, за преводачи, преподаватели и за всички любители на историята.

Появата на български език на Цивилизацията на средновековния Запад със сигурност е събитие в културния живот на България през последните години.

Жак Льо Гоф (1924 г.) възпитаник на историографската школа, която без колебание може да бъде посочена като водеща в световната историческа наука. Учен, идеолог, популяризатор на научните знания, научен редактор, автор и съавтор на много книги. Един от редакторите на известното френско историческо списание "Анали". Автор е на Интелектуалците през Средновековието (1957), За едно друго Средновековие (1977), Раждането на Чистилището (1981), Въображаемият свят на Средновековието (1984) и др. За книгата си Свети Луи (1996) и за цялостното си научно творчество е носител на Голямата награда за история на Френската академия за 1996 г.

"… Всяка нация намира опора за национализма си в своята средновековна история: французите - в кръстоносните походи и катедралите, германците - във Фридрих Барбароса, в тевтонските рицари и майсторите-певци, испанците - в Сид, италианците - в Данте и Марко Поло. Двадесети век усили страстта по Средновековието в посока на неговите постижения в духовната област, техниката и мисленето.

… Накратко, ако повярваме на многобройните ласкатели днес, Средновековието трябва да е изобретило всичко: свода и перспективата, т.е. съвременното изкуство; воденицата и следователно механизацията; полицата и оттам - капитализма; диалектиката - покровителка на напредничавата мисъл; любовта и накрая смъртта.
Представеното в настоящия труд Средновековие е по-умерено.

… Читателят може да сметне моето описание за прекалено "мрачно" и в противовес на това да замечтае с наслада и доверчивост за очарователния образ, внушаван от "Златната легенда". Вероятно е той да се опита да заклейми моето Средновековие на глад, епидемии, жестокост, грубост, за да върне едно Средновековие на възвишени химни, великолепни катедрали и обаятелни светци. Бих искал само тези явления, а те са изключения, да не крият от погледа му останалото, онова, което е било ежедневие.

Ако ми бъде позволено, бих искал да отправя един банален съвет към читателя и да му препоръчам вместо опитите за бягство към някакво въображаемо Средновековие да се запита честно, дали би пожелал чрез силата на Мерлин или Оберон да бъде пренесен в онова време и да остане да живее там? Нека се замисли, че хората от Средновековието - и тук без страх от грешка можем да кажем, че всички хора от Средновековието - постоянно мечтаели да избягат от своето време, да отидат в отвъдното, на небето и че от всички разтърсващи ги страхове най-незначителен е бил страхът от смъртта - смъртта, голямото "отсъствие" в средновековната иконография преди XIV век."

Жак Льо Гоф