Ако през 1936 година един отчаян от Европа и от цивилизацията поет не беше стигнал с цената на неимоверни усилия до индианците тараумара в Мексико, за да изследва „пътя на Сигури“ – да се приобщи към тайните на жреците, използващи в своите ритуали халюциногена пейотъл, всичко това нямаше да звучи така познато, нямаше да извиква във въображението приказни пейзажи; и за мнозина от нас тараумара нямаше да са онзи горд, недокоснат от времето и обсебен от философията народ, успял да съхрани в танци с огледала, кръстове, звънчета и стъргала великите ритуали на Слънцето.

И докато над осмислянето на преживяното с тараумара Арто работи в психиатричната клиника, където е затворен почти веднага след завръщането си от Мексико, „мексиканските му революционни послания“, писани в Мексико и познати първо в превод от испански, са истинско откровение. Чрез досега си с „Червената земя“ Арто се стреми да преоткрие тайните на древната култура на Слънцето. Така посланията стават опорни точки на артистичната му концепция, която го превръща в един от идеолозите на модерния театър на XX век.

A включената Индианска поема носи в себе си елементите на „мексиканското приключение“ и въвежда мотивите на жестокостта.

Писател, поет, драматург, философ, със своите идеи за „освободеното“ тяло, за тялото без органи, Антонен Арто (1896–1948) взривява философската мисъл. Неговият експериментален театър на „жестокостта“ е нова, по-висока степен в разбирането на човека за себе си, в осмислянето на неговото действие.