Това е вторият програмен роман на Кортасар. Той пише този роман на основата на 62-ра глава от „Игра на дама“ – всъщност от няколко бележки, които е нахвърлял въображаемият герой там. В процеса на четене обаче осъзнаваме, че въображаеми сме ние – ако това се случи, Кронопа пак е успял... Извадил ни е от състоянието на анемичен баланс, изгубили сме опора под краката си, вече падаме... И ни трябва модел за сглобяване. Връх в експериментализма при аржентинския писател, „62/Модел за сглобяване“ се разгъва пред нас със своите герои. Има и сюжет – така, както е редно да изглежда всеки роман. Но ако го четете като роман, ще сбъркате. Погледнете към художествения пейзаж, към детайла – вижте в белите полета на тази книга. Кортасар ги е оставил навсякъде. Този вид четене превръща ума ни в действащо лице. И той вече търси своя модел, своята глава 62...

„Изборът на читателя – изтъква сам авторът – и неговото лично подреждане съставят във всеки конкретен случай книгата, която той е решил да чете.“ Разполагайки с тази свобода, разгърнете „62/Модел за сглобяване“. Тя проследява промяната в ценностите ни, собственото ни развитие. Дава ни отговорите. Не Кортасаровите, а тези, които са в нас самите.

Хулио Кортасар (1914–1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX вek. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и работи. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и ра-боти в Париж. Ненадминат майстор на разказа: „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956), „Тайните оръжия“ (1959), „Истории за кронопи и фами“ (1962) и др. Автор на романите „Лотарията“ (1960), „Игра на дама“ (1963) – един от програмните романи на XX век, „62/Модел за сглобяване“ (1968) и др., на пътеписа „Автонавтите на космострадата“ (1983). Поет, преводач.