„Никой не може да преразкаже историите на Кортасар - всяка от тях се състои от определени думи в определен ред; ако се опитаме, ще загубим нещо много ценно“ (Хорхе Луис Борхес).

В сборника „Тайните оръжия“ влизат пет прочути истории на великия аржентинец: „Преследвачът“, новелата, посветена на Чарли Паркър, екранизирана от Осиас Виленский (1965), „Лигите на дявола“, разказът, вдъхновил Микеланджело Антониони за известния му филм „Фотоувеличение“ (или Blow-up, 1966), „Писма от мама“, екранизиран от Мануел Антин под названието „Нечетно число“ (1962), „Добрите услуги“ и „Тайните оръжия“.

„Кортасар е най-добрият“, заявява Роберто Боланьо.

Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX в. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и започва да работи първо като учител, а после като университетски преподавател и преводач. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж и приема френско гражданство. Ненадминат майстор на късия разказ: „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956), „Истории за кронопи и фами“ (1962) и др. Автор на романите „Лотарията“ (1960), „Игра на дама“ (1963) - петдесет години след публикуването му той е един от програмните романи на XX век, „62: Модел за сглобяване“ (1968), „Книга за Мануел“ (1973), поет. Известен и с преводите си на испански на Дефо, Юрсенар и По.