Номинация за Националната награда "Хр. Г. Данов", категоря "Художествен превод" (2005).

Русокоси хора със сини очи удрят по гърдите с чукове други светлокоси и синеоки, за да ги изтръгнат от съня. Ледените глави на чуковете са отломки от прочутия Тунгуски метеорит; според легендата той идва от един по-добър свят и носи истинска, чиста космическа светлина. На Земята трябва да останат Избраните - онези, чиито сърца могат да се пробудят за друг живот, да открият любовта и езика на сърцето.

"И когато бъдат намерени всичките 23 хиляди, когато всички те научат езика на сърцето, ние ще застанем в пръстен и нашите сърца ще произнесат едновременно всички 23 сърдечни думи. В центъра на пръстена ще възникне Изначална Светлина. Онази, която е сътворявала светове..."

Владимир Сорокин (1955) е една от звездите на руската литературна сцена. Художник, прозаик, драматург, сценарист. Член на кръга на Московските концептуалисти. До средата на 90-те години на ХХ век е по-известен в Германия и Франция, отколкото в Русия (първият му роман "Опашката" излиза през 1985 г. в Париж). Носител на наградата на Министерството на културата на Германия. Автор е на "Нормата" и "Роман" (програмни романи, които се появяват на руски през 1994 г.), на "Трийсетата любов на Марина", "Лазурна мас" и др., на сборници с разкази, множество пиеси и няколко сценария. Произведенията му са издадени в над петнайсет страни. Виртуоз в съчетаването на различни жанрове и стилове, Сорокин руши всякакви табута, предизвиквайки представата ни за литература. Романът "Лед" излиза през 2002 г. в Москва.