ПАУЛ КЛЕЕ (1879–1940), швейцарски живописец и график, е един от лидерите на експресионизма и един от плеядата „велики“ в авангардното изкуство на XX век. Живописните му платна са повлияни от естетиката на символизма, експресионизма и кубизма, както и от дизайна на BAUHAUS.

През 1921–1930 г. Паул Клее е професор в BAUHAUS (Hochschule fьr Bau und Gestaltung, Висше училище за строителство и художествено конструиране – учебно заведение и архитектурно-художествено обединение в Германия, основано през 1919 г. от архитекта Валтер Гропиус във Ваймар, преместено през 1925 г. в Десау, а през 1933 г. затворено от фашистите), където създава своя Педагогически бележник. Опирайки се на естетиката на функционализма, представителите на BAUHAUS си поставят за цел да изработят универсалните принципи на съвременното формообразуване в пластичните изкуства, да осмислят новите материали и конструкции, да предложат функционално обусловени форми в условията на машинно производство.

Педагогически бележник отразява абстракцията на индивидуалното въображение на Паул Клее. В него естественият обект не е просто двумерно представен, а е съотнесен към концепциите за физическото и интелектуалното пространство чрез използването на четири основни подхода, които оформят четирите раздела на БЕЛЕЖНИКА:

I. Съразмерни линия и структура

Линията като прогресия на точката

Линията като планарно определение

Линията като математическа пропорция

Линията като координатор за пътя на движението

II. Измерение и баланс

Линията като оптически водач

Линията като оптическа причина

Линията като психологически баланс

III. Гравитационната крива

Линията като проекция на кривата

IV. Кинетична и хроматична енергия

Линията като символ на центробежно и центростремително движение

Линията като символ на желание и безкрайност

Линията като символ на цветни мутации и кинетична хармония.

„Източник на цялата човешка трагедия е контрастът между идеологическата способност на човека да се движи напосоки през материалното и метафизическото пространство и неговите физически ограничения. Именно този контраст между мощта и угнетеността на духа съдържа в себе си двойствеността на човешкото съществуване. Полукрилат-полупленен – това е човекът! Мисълта е посредникът между земята и света. Колкото по-широк е нейният обхват, толкова по-болезнено е трагичното ограничение на човека. Да бъдеш подтикнат към движение и да не си двигателят!“

Паул Клее

Тази книга е публикувана за първи път през 1925 г. като втора от четиринадесетте книги на BAUHAUS под общата редакция на Валтер Гропиус и Ласло Мохоли-Наги.