Поставеният край (в, върху) изображенията текст дублира ли смисъла на информацията или текстът привнася различни според характера си сведения? Каква е нелинеарната йерархия на текстовете в едно изображение и с какви похвати се постига тази градация? Константно ли е текстовото съобщение (за всеки отделен тип иконография през вековете) и доколко е адекватно на изображението? Кой определя откъслека от текст и мястото му в изображението, т.е. кой избира и кой решава? Какви са критериите за избор на текст по отношение на произход и обем? Трябва ли и може ли всеки текст да бъде прочетен? Изображението и текстът имат ли общи свойства? Какво става, ако един текст не е разбран? Като всеки сакрален текст надписът има значителна онирическа сила. Как е използвана тя? Кой и как може да прочете надписа? Въпроси, отговори на които нямат засега нито изкуствоведи, нито историци, нито филолози и на които авторът се опитва да отговори.

Стефан Смядовски е роден през 1948 г. в София. Той е един от големите специалисти в палеославистиката. Завършва българска филология в Софийския университет. Професор в Института за български език към БАН. Лектор в семинара "Познания за славянския свят" (1997­1999) и лектор по български език (1996­2000) в хуманитарния факултет на университета "Блез Паскал" в Клермон-Феран, Франция, и гост-професор по история на изкуството в същия университет (2001 г.). Доктор на филологическите науки. Автор на десетки статии, студии в специализирани научни издания и на книгите "Българска кирилска епиграфика. IX­XV век" (1993) и "Надписите към Земенските стенописи" (1998). Книгата "Светци, свитъци, книги" е основана на лекциите в Клермон-Феран.