Поезията на Хулио Кортасар е едно не по-малко завладяващо приключение от неговата проза. Кортасар пише поезия през целия си живот и дори първата му публикувана самостоятелна книга – Присъствие (1938), е поетичен сборник. Но тази страна от творчеството му като че ли до скоро беше осъдена да остане в сянката на разказите и романите му. С появата на това томче на български език тази „несправедливост“ към „великия кроноп“ от Аржентина, надяваме се, е заличена.

Хулио Кортасар (1914-1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна литература на XX век. Роден е в Брюксел в семейство на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и започва да работи първо като учител, а после като университетски преподавател и преводач. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж и приема френско гражданство.

Литературният талант на Кортасар се проявява много рано – на деветгодишна възраст вече пише стихове и завършва първия си роман, който не е достигнал до нас. Българските почитатели на Кортасар го познават като ненадминат майстор на късия разказ (Истории за кронопи и фами, 2007; а през 70-те и 80-те години сборниците Южната автострада, Някой, който се шляе, Всички огньове, Толкова обичахме Гленда и Междуетажие) и с романите му Игра на дама (2006) - един от програмните романи на XX век, и Лотарията (2008) - първия роман на Кортасар.