През последните десет години в България бяха издадени повечето от основните произведения на Ролан Барт – жалони в семиотиката на XX век. Но този непубликуван досега текст (издаден от SEUIL на базата на архива на IMEC за първи път през февруари 2009 г.) се оказва основополагащ за разбирането на Ролан Барт, на развитието във времето на неговите идеи, неговата теория и философия. Написан като дневник във вид на кратки фрагменти (типично за Барт), той надхвърля житейския опит на отделната личност, за да се докосне до универсалното.

Това е дневник (330 датирани фиша), който Ролан Барт води в продължение на две години (от есента на 1977 г., в месеците след смъртта на майка му – човека, когото той е обичал повече от всичко на света, до септември 1979 г.). Тази болезнена загуба (израз на която Барт дава в Camera lucida. Записка за фотографията) преобразува изцяло визията на Барт за света, за възможното възкресение на загубения любим човек чрез образите – писмени или визуални. Животът като любов, смърт, поносимост / непоносимост на болката от загубата (достигащи на места поетичността на хайку) и съкровеният и философски въпрос за възможността или невъзможността да се сподели индивидуалната болка и скръб.

Книгата е предназначена за студенти и университетски преподаватели, за литературоведи, културолози, философи, езиковеди, както и за всички почитатели на Ролан Барт, които в България са много.