CAMERA LUCIDA е последната книга на известния френски структуралист Ролан Барт (1915-1980). И като всяко последно нещо, тя е може би "най-човешкото" писание на "големия" Барт. Току-що преживял смъртта на майка си, Барт се опитва да възвърне образа й, разглеждайки семейните снимки. И го намира в една снимка на майка му като дете - нарича я Снимката от зимната градина. Един много емоционален текст, една изключителна записка, както авторът сам определя жанрово книгата, за Фотографията - Фотографията като смърт и любов. Феноменът Фотография през погледа на неизкушения Зрител, каквито са повечето от нас, на основата на едни от най-значимите образци на Фотографията. Незадължителна, разбира се, за Зрителите на Фотографията, но задължителна за самите фотографи и за критиците й, както и за всички изкушени от образите.

"Луда или разумна? Фотографията може да бъде и двете: разумна, ако реализмът й остава относителен, обуздан от естетически или емпирични привички (прелистване на списание при фризьора или зъболекаря); луда, ако този реализъм е абсолютен и изначален, ако може така да се каже, предаващ обратно на влюбеното и уплашено съзнание самото писмо на Времето - чисто ревулсивно движение, което обръща течението на нещото и което накрая ще нарека фотографски екстаз.

Това са двата пътя на Фотографията. За мен остава изборът дали да включа представлението й в културния код на съвършените илюзии, или да се изправя вътре в нея пред събуждането на неотвратимата реалност."