Това е един необичаен текст, който трудно може да бъде разположен в някоя от традиционните жанрови разновидности на изкуствоведската словесност. Подготвени за Кайе д’Ар — списание, ръководено от Кристиан Зервос и защитаващо от 1926 г. авангарда на XX век — и публикувани в него през периода 1954—1960 г., събраните в тази книга разговори представляват всъщност другата история на изкуството, тази, която би се написала в първо лице единствено число. Пет емблематични за авангардното изкуство фигури: Жорж Брак, Фернан Леже, Жак Вийон, Хуан Миро и Константин Бранкузи, и една млада българка, Дора Увалиева — талантлива, деликатна, обаятелна. Изреченото от художниците неусетно се преплита с авторовите размисли. Резултатът — безценни свидетелства за жалонните стъпки и вълнуващите приключения на модерното изкуство.

 Дора Валие е родена в София. Бащиният й род Увалиеви са хора от старо, уважавано потекло. В началото на 40-те години, вече студентка в Италия по история на изкуството, става по неизбежност емигрант-заложник на военните събития в Европа. Продължава образованието си във Франция — Сорбоната и Висшето училище на Лувъра. Започва работа при Зервос в известното списание Кайе д’Ар. Разговорите й с Брак, Леже, Вийон, Миро и Бранкузи са първите й текстове, разбунили Париж. След като напуска списанието (1960), се отдава на изследванията си и на многобройните лекторски ангажименти. Книгите й са издавани във Франция, Германия, Италия, Англия, САЩ, Австрия, Швейцария, Япония. „Абстрактното изкуство“ (1967) е призната за „класически труд“. Председател на Асоциацията на европейските художествени критици (70-те години), официален емисар на изложбите на произведения на Брак, експерт за установяване на автентичността на картините на Митничаря Русо. Умира през 1997 г. в Париж.