• Година след излизането на първата книга за Мечето Падингтън на 28 май в кафе-галерия ПРАГА на ул. "Раковски" 100, Чешки културен център, беше учреден Клуб ПАДИНГТЪН & ПРИЯТЕЛИ.
    Повече за събитието »
ГОТИЧЕСКАТА АРХИТЕКТУРА И СХОЛАСТИКАТА
автор: ЕРВИН ПАНОФСКИ
област: Архитектура, История на изкуството, Философия
ГОТИЧЕСКАТА АРХИТЕКТУРА И СХОЛАСТИКАТА
Поредица:
Tesserae
Превод от английски Димана Илиева
Предговор, послеслов и приложения Тодор Тодоров
Под редакцията на проф. Стефан Бояджиев
Обем:
264 стр.
Илюстрации:
98 черно-бели илюстрации, чертежи и схеми, 3 карти
Формат:
135 х 190 мм
Подвързия:
мека
ISBN:
954-540-031-5
Издание:
първо издание, януари 2003 г.
Графично оформление:
Илко Грънчаров
Цена:
13.00 лв.

Ервин Панофски е един от най-значимите изкуствоведи на XX век. Засега неговото многообразно и богато творчество е известно на българския читател само с превода на сборника студии по ренесансова иконология, озаглавен "Смисъл и значение в изобразителното изкуство".

Готическата архитектура и схоластиката е ценен принос в опознаването на един от най-вълнуващите периоди от европейската културна история - епохата на готическите катедрали, великите схоластични суми и появата на първите университети.

Текстът на книгата е замислен и изнесен като лекция, което го прави достъпен и ясен за широки читателски кръгове. Централният въпрос, който занимава автора, е паралелното развитие на схоластичната мисъл и на готическата архитектура в сравнително краткия период 1130-40 до 1270 г. в сравнително малък географски регион с център Париж. По онова време богословският дебат и интелектуалните инструменти на схоластичната мисъл стават modus operandi за целия интелектуален елит на епохата. В увлекателен и прецизен анализ и съпоставка между струкрурата на готическата катедрала и класическия богословски трактат - summa, Панофски очертава влиянието на общи умствени нагласи, принципи и механизми.

Синтетичният подход на Панофски към средновековната култура прави настоящата студия интересно четиво за всички, които се увличат от средновековна история, история на изкуството, история на философията и културология. Трудът редовно се включва в учебните програми на много западни университети, а многобройните му издания на английски и преводите на немски, френски, италиански и испански още веднъж доказват неговата стойност.

Студията е съпроводена и с приложения, които ще улеснят читателя при боравенето с основния текст и допълнително засилват образователната стойност на изданието и като основен справочен материал за най-важните паметници на готическата архитектура. Това е и първият подобен кратък справочник на български език.

ПРЕДГОВОР : Лекцията на Ервин Панофски и размишления върху европеизацията на академичния живот в Сащ в годините около войната
ПОСЛЕСЛОВ : Историографски бележки към лекцията на Панофски
ПРИЛОЖЕНИЯ
КРАТКИ КОМЕНТАРИ С ИЛЮСТРАЦИИ :
           Франция по времето на Капетингите (987-1328)
           Парижкият университет и раждането на университетите
                 Карта на училищата и университетите в средновековна Франция
          Поклоннически маршрути
                 Карта на поклонническите маршрути до Сантяго де Компостела
          Готическата архитектура във Франция
                 Архитектурни елементи на готическа катедрала
                 Паметници на готическата архитектура (Париж, абатството Сен Дени; катедралата в Лан; Париж, Нотр Дам; катедралата в Шартр; Реймс, Нотр Дам; катедралата в Амиен; париж, Сент Шапел
          Готическият архитект
          Албумът с рисунки на Вилар дьо Онекур
ХРОНОЛОГИЧНА ТАБЛИЦА XI-XIV ВЕК
РЕЧНИК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ АРХИТЕКТУРНИ ТЕРМИНИ
ИЗТОЧНИЦИ, ИЗПОЛЗВАНИ ПРИ СЪСТАВЯНЕТО НА ПРИЛОЖЕНИЯТА
ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ
WEB-СТРАНИЦИ ЗА СРЕДНОВЕКОВНО ИЗКУСТВО И КУЛТУРА

Ервин Панофски (1892-1968) изучава право, но посвещава целия си живот на историята на изкуството. Основният му интерес е насочен към връзката между художествената практика и философската мисъл и към приемствеността между различни културни традиции. Познат е на българския читател със студиите си върху ренесансово изкуство ("Смисъл и значение в изобразителното изкуство"). До 1933 г. работи в Германия, след това емигрира в САЩ. От 1935 г. е постоянен член на Принстънския институте за разширени изследвания и чете лекции в университетите в Ню Йорк, Принстън и Харвард. Сред най-значимите му произведения са "Перспективата като символична форма" (1927), "Идеята като понятие в теорията на изкуството" (1929), "Иконологически изследвания" (1939), "Кодекс Хюгенс и теорията за изкуството на Леонардо да Винчи" (1940), "Живот и творчество на Албрехт Дюрер" (1943), "Абат Сугерий за църквата Сен Дени и нейните богатства" (1946), "Готическата архитектура и схоластиката", "Ранната нидерландска живопис" (1953), "Смисъл и значение в изобразителното изкуство" (1955), "Ренесанс и ренесанси в западното изкуство" (1960), "Надгробна скулптура" (1964), "Проблеми в творчеството на Тициан" (1969).