• Година след излизането на първата книга за Мечето Падингтън на 28 май в кафе-галерия ПРАГА на ул. "Раковски" 100, Чешки културен център, беше учреден Клуб ПАДИНГТЪН & ПРИЯТЕЛИ.
    Повече за събитието »
Игра на дама
автор: ХУЛИО КОРТАСАР
област: Художествена проза
Игра на дама
Поредица:
В огледалото
превод от испански Стефка Кожухарова, предговор и редакция Красимир Тасев
Обем:
652 стр.
Илюстрации:
Формат:
125 х 185 мм
Подвързия:
мека
ISBN:
978-954-540-051-3
Издание:
първо издание, декември 2006 г.
Графично оформление:
Илко Грънчаров
Цена:
18.00 лв.

Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в Клуба на змията, пропити с много джаз и много страст в търсене на небето и ада. И обратната страна – симетричното приключение на Оливейра, Травълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес. Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги – зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност.
„Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу – Земята.“

Хулио Кортасар (1914–1984) е сред онези ярки звезди в латиноамериканската литература, които оставят своя отпечатък върху цялата световна литература на XX в. Роден е в Брюксел в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. Там той прекарва детството и младостта си. Там учи и започва да работи първо като учител, а после като университетски преподавател и преводач. Там започва да пише. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж и приема френско гражданство. Ненадминат майстор на късия разказ: „Бестиарий“ (1951), „Край на играта“ (1956), „Истории за кронопи и фами“ (1962) и др. (по разказа „Лигите на дявола“ Антониони снима филма си „Фотоувеличение“), познат и на българските читатели с няколко антологии с разкази. Автор на романите „Лотарията“ (1960), издаден и на български, „62: Модел за сглобяване“ (1968), „Книга за Мануел“ (1973), поет. Известен и с преводите си на испански на Дефо, Юрсенар и По. Но от 1963 г. името на великия аржентинец – „който, по думите на Маркес, караше всички да го обикнат“ – най-често ще се свързва с „Игра на дама“, един от програмните романи на XX в.