• Година след излизането на първата книга за Мечето Падингтън на 28 май в кафе-галерия ПРАГА на ул. "Раковски" 100, Чешки културен център, беше учреден Клуб ПАДИНГТЪН & ПРИЯТЕЛИ.
    Повече за събитието »
ЗОГРАФЪТ ХРИСТО ДИМИТРОВ ОТ САМОКОВ
автор: ЕЛЕНА ПОПОВА
област: История на изкуството
ЗОГРАФЪТ ХРИСТО ДИМИТРОВ ОТ САМОКОВ
Поредица:
Studia Classica
Обем:
312 стр.
Илюстрации:
35 цветни и 111 черно-бели
Формат:
165 х 230 мм
Подвързия:
мека със субобложка
ISBN:
954-540-027-7
Издание:
Първо издание, Декември 2001 г.
Графично оформление:
Илко Грънчаров
Цена:
19.80 лв.
ЗА КНИГАТА
Христо Димитров (средата на 18. век - 1819) е една от ключовите фигури в историята на българското възрожденско изкуство и вероятно най-енигматичната. Науката разполага с крайно ограничен брой сведения за живота и делото на зографа. Известен е като основател на Самоковската живописна школа. Наследници на изкуството му са синовете му Димитър Христов (1796-1860) и Захарий Зограф (1810-1853), както и други самоковски образописци. Творчеството му е анонимно, положил е подписа си върху три икони.
Фигурата на Христо Димитров е почти легендарна, сведенията за него основно се базират на фамилната митология. Представена без коментар, информацията за зографа, с която науката разполага до днес, е следната: зографът учил на Атон и във Виена, живял и работил в Самоков (има сведения в Митрополитската кондика, цитирани от Хр. Семерджиев, за неколкократно платени суми на "Христо зографа" за икони - не е уточнено кои точно); създал пет деца; на старини се върнал да работи в Света гора, където на 24 май 1819 г. се споминал.

Книгата Зографът Христо Димитров от Самоков има структура, твърде различна от тази на традиционната научна монография. Обичайната практика изисква една монография да започне с обзор на литературата, после да проследи житейския път на художника, след това - да анализира творчеството му (по възможност разделено на два или три периода); накрая се прилага каталожна част, включваща всичките му произведения. Монографията за Христо Димитров обаче повече има характера на криминално разследване - то започва от няколко подписани икони и няколко крайно съмнителни и противоречиви становища; пробива си път през планина от художествени факти, датиращи от времето на зографа, подлагайки на съмнение, проверка и преоценка всеки един от тях, полемизирайки "в движение" с всевъзможни мнения и оценки, изказвани досега в науката. Едва накрая започва да се откроява траекторията на пътя на художника сред все още мъгливата панорама на българското възрожденско изкуство. Изяснявайки характера и значението на изкуството на Христо Димитров за европеизацията на религиозната живопис и за формирането на новобългарската култура, проникваме по-навътре в същината й, за да я осмислим от позицията на нейните създатели.

ЗА АВТОРА
Елена Попова (1956) завършва "Изкуствознание" в Националната художествена академия. През 80-те години активно работи в областта на оперативната художествена критика. Носител е на наградата на СБХ "Николай Райнов" за критика (1988) и на наградата за критика на сп. Изкуство / Art in Bulgaria (1994). През 1991 г. защитава дисертация на тема "Барокът в българската иконопис от XVII-XVIII век". Оттогава се занимава с изследвания на балканската и българската църковна живопис, публикува научни студии и статии върху иконографията, атрибуцията, епиграфиката и стилистиката на икони и стенописи от периода на Националното възраждане, изследва връзките между църковното изкуство на балканските православни народи и взаимодействията му с фолклора. Старши научен сътрудник в Института за изкуствознание към БАН, секция "Ново българско изкуство". Монографията "Зографът Христо Димитров от Самоков" е първата й книга.

РЕЦЕНЗИИ ЗА КНИГАТА
"Христо Димитров е един от най-интересните и значими български творци, който до днес не е получил дължимото признание. А неговото творчество е от особено значение и като фактор, стимулиращ важни процеси в духовния живот на България от края на 18 и началото на 19 век.
Авторката на книгата д-р Елена Попова е един от малцината наши утвърдени специалисти по възрожденско изкуство с международна известност и винаги оригинални научни идеи и приноси. Книгата й е не само новаторска, тя е изцяло нестандартна. Подобни монографии за възрожденски художници (а и изобщо за български творци!) досега не са били издавани. В нея авторката не само представя резултатите от най-новите си открития в тази винаги интересна за културната ни история област, но изгражда един атрактивен образ на големия художник, като разкрива нови, неочаквани аспекти на тази значителна личност. И още. Книгата е не само важна за издигане престижа на българската наука, но е написана много увлекателно. Това е един динамично разгръщащ се текст, който следва вътрешната логика на предмета на изследване и неизбежно увлича читателя да следва авторовата мисъл.
Ето защо, убедена съм, че тази книга ще представлява интерес както за специалистите, така и за широкия кръг занимаващи се с различни дялове на хуманитаристиката у нас и в чужбина (където тя е отдавна очаквана). Тя ще бъде търсена от студентите, а и от още по-широкия кръг любители на изкуството.
Методологията на изследване е уникална и в духа на най-авангардните тенденции в световната наука. Структурата на книгата е такава, че позволява отделните й глави да се ползват от тесни специалисти самостоятелно като справочник (например частта за християнската епиграфика или тази за общобалканското Възраждане).
Издаването на тази книга е сериозен принос за запълването на осезаемите празноти в историята и оценката на българската култура, разглеждана в широк балкански контекст."

Проф. д-р Елка Бакалова

"Въз основа на безспорните творби на Христо Димитров Елена Попова изработва атрибуционен механизъм, чрез който очертава широка панорама на неговото творчество. Към него се прибавят някои стенописни ансамбли и икони, които са известни, но не са свързвани с четката на Христо Димитров, или поне изследователите не са били сигурни в тяхната атрибуция. Освен това вторката прибавя към псисъйа от работи на самоковския зогарф множество икони, голяма част от които непубликувани, от различни български църкви и сбирки, както и от храмове в Република Македония.
Детайлният и вещ стилов анализ на работите е друго голямо достойнство на книгата. По отношение на възрожденското изкуство подобен анализ се прави за пръв път и той е важен изобщо за историята на българското възрожденско изкуство.
Не по-малко важни са наблюденията и анализите на авторката за иконографията на творбите, за техните първоизточници, за иконографската програма на стенописните ансамбли, изпълнени от Христо Димитров. Зографът въвежда множество нови теми и образи, които стават по-нататък емблематични за възрожденската ни култура. Е. Попова търси и намира техния смисъл, литературната им първооснова, визуалните им прототипи. Тя открива и анализира и някои редки, или по-точно уникални сцени и иконографски формули, които по-късно и на други места не се срещат.
Книгата очертава цялостния творчески и житейски път на Христо Димитров, поставен убедително на широка културно-историческа основа. В българската литература няма подобен труд за средновековен или възрожденски творец."

ст. н. с. II ст. д-р Иванка Гергова